По почина на Алеко Константинов се създава първото туристическо дружество в България още през 1895 г., а по-късно, след неговата смърт, се създават такива и в по-големите градове у нас. Не остават назад и ентусиастите и обичащите природата в с.Надежда, сега квартал на гр.София. През месец юни 1932 г. учредяват Туристическо дружество "Хемус". В ръководството на същото застават хора с добри организаторски качества, прегърнали с любов и идеализъм туристическото движение като: Тодор Миланов, Владимир Арсениев, Никола Кичев, Костадин Петров (Странджата), Никола Стефанов и други. На другата година (1933), по време на летния туристически събор на БТС в гр.Варна, като нови клонове на БТС са приети туристическите дружества в с.Надежда и в гр.Луковит. Протоколът за това събитие се пази и до днес в Централния Държавен Архив.
Дружеството развива всестранна дейност за популяризиране на туризма сред кварталците. Провеждат се излети, екскурзии, пътешествия до красиви места, природни и исторически забележителности, планински върхове и други като непрекъсното се увеличава броят на участниците. Създава се задушевна обстановка, с приятни и незабравими прекарани часове. В такъв дух развива своята дейност дружество "Хемус".
С увеличаването на членската маса нараства нуждата и за собствен подслон - хижа за нуждите на дружеството.
С голямо желание и ентусиазъм се захващат за построяването на хижа като се използват средства на дружеството и субсидии от държавата, както и с доброволен труд на членовете и ръководството. Постепенно идеята им се увенчава с успех. През 1934 година хижата е построена под връх Мургаш в Стара планина. Тя носи същото име - хижа "Мургаш". Поради нараснала нужда по-късно хижата е разширявана и преустройвана. Но след радостта идва и нещастието. През 1943 година вследствие на пожар, хижата става необитаема. Правени са опити за възстановяване, но поради липса на средства, както и заради настъпилата реорганизация в туристическото движение, тази инициатива е изоставена. Поради тази причина дейността на дружеството за известен период се ограничава.
Когато през 1957 г. се възстановява БТС като самостоятелна организация и се дава възможност за изграждане на туристически дружества в страната, възползвани от това право, активните дейци на туризма от старото дружество, както и ръководители на секции в предприятията към спортно дружество "Торпедо", учредяват във Втори (Коларовски) район на столицата Туристическо дружество "Урвич". То се явява наследник на някогашния клон на БТС в с. Надежда, а старите членове се групират в секция "Хемус". Активни туристи от онова време и учредители на ТД "Урвич" бяха: Александър Лефтеров, Георги Джундреков, Васил Славчев, Стоян Кръстев, Кирил Касабов, Елена Начева, Иван Овчаров, Стоян Фекелджиев, Тодор Миланов, Александър Салапиев, Костадин Петров (Странджата), Петър Петров (Фараона), Васил Гърличков, Владимир Арсениев, Никола Кичев и много други с помощта на които в кратък срок се изградиха туристически секции в предприятията, училищата и в кварталите на района.
Така дружеството започна ентусиазирана дейност от начало с 800 члена, които по-късно достигат до 40 000. Любими песни на туристите през 60-те години са: "Ехо, туристи!" и "Пред нас са грейнали житата". Някои туристически секции по-късно станаха републикански първенци като тези при: Завода за автомобилни гуми, Завода за металорежещи машини, завод "8-ми март", завод "Ернст Телман", ХФК "Фармахим" и др. този разцвет на туристическата дейност ще остане в историята на дружеството
С възобновяването на БТС и туристическите дружества в София, ЦС на съюза разпредели хижи за стопанисване на дружествата. На ТД „Урвич“ беше дадена хижа Планинец на Витоша, на която е стопанин и сега. Много сили и труд положи ръководството и някои членове на дружеството за разширяване и преустройство на същата и изграждането на новия корпус. Обзаведена модерно с парно отопление и всички удобства за културно обслужване на туристите, с което хижата се превърна в удобен обект за почивка и отдих.
След промените, които настъпиха в нашата страна в края на 80-те години, дружеството преживя доста трудности и едва някъде около 2000 г. успя да стъпи на краката си и започна нов съзидателен период в неговото съществуване. И това стана благодарение на новото му ръководство, което загърбило меркантилните интереси на бившите му управници, намери възможности и средства за коренното обновление на хижа "Планинец", като я превърна в прекрасно място за отдих и туризъм за населението на столичния град. Възобнови се и многократно се разшири дейността на пешеходния клуб и този на ветераните, които единствени останаха от голямото семейство на клубовете на най-старото туристическо дружество в София. Разшириха се връзките и се обогатиха отношенията със сродни туристически дружества от съседните балкански страни Р.Сърбия и Р.Македония. Най-активни контакти поддържаме с колегите от градовете Пирот, Ниш и Бабушница от Р.Сърбия и с тези от македонския град Крива паланка. Редовно получаваме покани за участия в съвместни походи и изкачвания на върхове от двете страни на общата ни граница, но най-многобройни са поканите от дружеството "Руй-1706" гр.Бабушница. От българска страна най-добри отношения имаме с кюстендилското туристическо дружество "Осогово" и дружеството "Старопланински турист" от гр. Етрополе.
ТД "Урвич" е носител на множество купи, възпоменателни плакети и грамоти, които могат да се видят в офиса на дружеството. Основният състав от членове на дружеството наброява около 70 човека, в която бройка обаче млади хора на възраст под 30 години нямаме, но това не ни пречи с младежки дух и ентусиазъм да бродим из любимите ни и омайващи със своята красота български планини и този наш стремеж е отразен и в походната песен на дружеството. Защото годините отминават, но магията на планината остава и за следващите поколения. И накрая искам да завърша с едно кратко четиристишие, което в поетична форма отразява живота на туриста:
Годините минават кат пролетни мъгли,
но дружеството помни планинските орли.
И песните звънливи отекват по скали.
Да, пеем ний щастливи, планински сме орли!