Начална страница English
БТС   Туристическо дружество "Урвич"-гр.София



И С Т О Р И Я

по спомените на Божидар Манов

Туристическо дружество "Урвич" е създадено от родолюбиви българи, потомци на изселници от изконни наши земи, иззети от територията ни вследствие на унизителния за България Ньойски договор. За да бъдат удовлетворени нуждите на бежанците от Македония, тогавашната власт им отпуска парцели в покрайнините на София (сега квартал Надежда), за направата на къщи за техните семейства. Именно от редиците на тези изселници е възникнала идеята за създаване на организация, която да обедини хората в стремежа им да общуват по-често с природата, вместо да прекарват дните си в прашните и задимени кафенета на територията на потъналия в кал и нищета тогавашен краен квартал на София. Идеята бързо намерила отзвук и с лични дарения и доброволен труд започнали да изграждат своя планинарски дом в местността "Сврачар" на близката горда и красива планина Витоша. От тогава датират и първите документи, въз основа на които през 2012 г. ние чествувахме 80-годишния юбилей на любимото ни дружество. През годините седалището на дружеството многократно се променя, увеличава се неговата материална база и то достига своя разцвет през 70-те години на 20-ти век, когато вече е стопанин на три сериозни туристически обекта, а именно:
  - хижа "Планинец" на Витоша;
  - туристическа спалня "Здраве" до Централна столична митница;
  - хижа "Трескавец" в оклностите на гара Бов (в последствие изгоряла);

Туристическата спалня, находяща се до Централната гара и близо до центъра на София се радваше на голям интерес от страна на младите туристи от цялата страна и най-вече се използваше за нуждите на ученическия туризъм. В нея през тези години много трудно се намираха свободни места и резервациите се правеха с месеци напред. През този период дружеството притежаваше солидна материална база и развиваше дейността си в много направления като бяха създадени съответни на тях клубове по пешеходен туризъм, пещерно дело, алпинизъм, колоездене, воден туризъм, а също така и клуб на ветераните.


След промените, които настъпиха в нашата страна в края на 80-те години, дружеството преживя доста трудности и едва някъде около 2000 г. успя да стъпи на краката си и се отпочна нов съзидателен период в неговото съществуване. И това стана благодарение на новото му ръководство, което загърбило меркантилните интереси на бившите му управници, намери възможности и средства за коренното обновление на хижа "Планинец", като я превърна в прекрасно място за отдих и туризъм за населението на столичния град. Възобнови се и многократно се разшири дейността на пешеходния клуб и този на ветераните, които единствени останаха от голямото семейство на клубовете на най-старото туристическо дружество в София. Разшириха се връзките и се обогатиха отношенията със сродни туристически дружества от съседните балкански страни Р.Сърбия и Р.Македония. Най-активни контакти поддържаме с колегите от градовете Пирот, Ниш и Бабушница от Р.Сърбия и с тези от македонския град Крива паланка. Редовно получаваме покани за участия в съвместни походи и изкачвания на върхове от двете страни на общата ни граница, но най-многобройни са поканите от дружеството "Руй-1706" гр.Бабушница. От българска страна най-добри отношения имаме с кюстендилското туристическо дружество "Осогово" и дружеството "Старопланински турист" от гр. Етрополе.

ТД "Урвич" е носител на множество купи, възпоменателни плакети и грамоти, които могат да се видят в офиса на дружеството. Основният състав от членове на дружеството наброява около 70 човека, в която бройка обаче млади хора на възраст под 30 години нямаме, но това не ни пречи с младежки дух и ентусиазъм да бродим из любимите ни и омайващи със своята красота български планини и този наш стремеж е отразен и в походната песен на дружеството. Защото годините отминават, но магията на планината остава и за следващите поколения. И накрая искам да завърша с едно кратко четиристишие, което в поетична форма отразява живота на туриста:



                                          Годините минават кат пролетни мъгли,
                                          но дружеството помни планинските орли.
                                          И песните звънливи отекват по скали.
                                          Да, пеем ний щастливи, планински сме орли!